Рикарс Такси

 
Предишна Начало Следваща
Поръчка Услуги Цени Документи За фирмата

 

Рикарс Такси

Super Fast Internet !

Разгледайте
Запишете се


!Доктора от 30+

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

НАРЕДБА № 34
от 6 Декември 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници
ДВ, бр. 109 от 1999 г., изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.)

     Раздел I

     Общи положения

     Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на таксиметров превоз на пътници с леки автомобили с българска регистрация до 5 места, в това число и мястото на водача.
     Чл. 2. Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил по заявен от пътника маршрут.
     Чл. 3. Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от физически лица и юридически лица, регистрирани като търговци - превозвачи, които притежават лицензия и разрешение, издадено от общината.
 
     Раздел II

     Лицензия за извършване на таксиметров превоз

     Чл. 4. Лицензия за извършване на таксиметров превоз на пътници се издава в случаите, когато превозвачът отговаря на изискванията за:
     1. благонадеждност;
     2. професионална компетентност;
     3. финансова стабилност;
     4. транспортна годност на леките автомобили, с които се извършват превозите.
     Чл. 5. (1) Благонадежден по смисъла на чл. 4, т. 1 е превозвачът, чийто ръководител на транспортната дейност не е осъждан за престъпления от общ характер по реда на глава втора (престъпления против личността) или по реда на глава единадесета, раздел втори (престъпления по транспорта и съобщенията) от Наказателния кодекс;
     (2) Благонадежден е превозвачът, лицензията на който не е отнемана през последните две години.
     Чл. 6. (1) (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) Професионално компетентен по смисъла на чл. 4, т. 2 е превозвачът, чийто ръководител на транспортната дейност притежава познания в определени области (приложение № 1) и има най-малко основно образование.
     (2) Познанията по приложение № 1 се проверяват чрез изпит, извършван от регионалните отдели на Държавната автомобилна инспекция (РОДАИ) съгласно инструкция, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията.
     (3) На успешно положилите изпита се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2).
     Чл. 7. финансово стабилен по смисъла на чл. 4, т. 3 е превозвачът, който има налични финансови средства, осигуряващи осъществяването на дейността му.
     Чл. 8. Транспортна годност на моторните превозни средства, с които се извършва таксиметров превоз на пътници се доказва с удостоверение за транспортна годност на лек таксиметров автомобил (приложение № 3), издадено от РОДАИ.
     Чл. 9. Кандидатите за получаване на лицензия подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията, чрез началника на съответния РОДАИ, по образец (приложение № 4 ) и прилагат следните документи:
     1. копие от съдебното решение за регистрация;
     2. удостоверение за актуално състояние към датата на подаване на заявлението и декларация, че.за лицето не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;
     3. копие от удостоверението за регистрация в БУЛСТАТ;
     4. декларация за финансова стабилност по чл. 7;
     5. свидетелство за съдимост на лицето, назначено да ръководи транспортната дейност;
     6. удостоверение за професионална компетентност, издадено на лицето, назначено да ръководи транспортната дейност;
     7. (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) списък на автомобилите, с които превозвачът кандидатства - на хартиен;
     8. копие на удостоверението по чл.8 - за всички автомобили, включени в списъка;
     Чл. 10. (1) В срок до 30 календарни дни от подаването на заявлението министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензия (приложение № 5).
     (2) Неразделна част от лицензията е списък на превозните средства, с които превозвачът ще осъществява таксиметровата дейност.
     (3) При настъпване на промени в обстоятелствата по чл. 9, т. 1 до 6 и т. 8 превозвачът е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми РОДАИ, а при промени в обстоятелствата по чл. 9, т. 7 подава молба в същия срок до министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице за отразяване на промените в списъка на превозните средства.
     (4) При настъпване на промени в списъка на превозните средства той се преиздава и се прилага към издадената лицензия.
     Чл. 11. (1) Лицензията се издава със срок на валидност пет години в три еднообразни екземпляра: два за превозвача и един за Министерството на транспорта.
     (2) Лицензията е поименна и не подлежи на преотстъпване.
     (3) Не по късно от 60 календарни дни преди изтичане срока на валидност на лицензията превозвачът кандидатства за преиздаването й по общия ред.
     Чл. 12. Лицензия не се издава в случаите, когато:
     1. заявлението не е окомплектовано с необходимите документи по чл. 9;
     2. издадената лицензия е била отнета през последните две години.
     Чл. 13. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:
     1. по молба на нейния притежател;
     2. с прекратяване на дейността на превозвача;
     3. с изтичане на срока, за който е издадена.
     Чл. 14. Отказът за издаване на лицензия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
     Чл. 15. (1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отнема лицензията с писмена заповед, когато:
     1. се установи, че е издадена въз основа на неистински или документи с невярно съдържание;
     2. отпадне някое от обстоятелствата, необходими за издаването й по чл. 9;
     3. при неспазване срока по чл. 10, ал. 3;
     4. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на чл. 96 и 97 от Закона за автомобилните превози;
     5. при доказано използване на превозни средства за умишлено препречване на движението по улиците за саморазправа:
     (2) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице с писмена заповед отнема лицензията за срок една година, когато превозвач извърши нарушение на разпоредбата на чл. 100 от Закона за автомобилните превози.
     Чл. 16. (1) Отнемането на лицензията подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
     (2) За отнетата лицензия се уведомява общината, издала разрешението.
     Чл. 17. Държавната автомобилна инспекция води регистри на превозвачите; получили лицензия и разрешение.
 
     Раздел III

     Изисквания към водачите

     Чл. 18. Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
     1. да притежава свидетелство за управление на МПС;
     2. да не е осъждан за престъпления от общ характер по реда на глава втора (престъпления против личността) или по реда на глава единадесета, раздел втори (престъпления по транспорта и съобщенията) от Наказателния кодекс (удостоверява се със свидетелство за съдимост);
     3. да е психологически годен :
     а) психологическата годност се доказва с психологическо изследване, което се извършва при условията и по реда на Наредба -№31 от 1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (ДВ, бр. 69 от 1999 г.) по място на отчет на водача;
     б) (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) при положително заключение се издава удостоверение за психологическа годност със срок на валидност три години, а след навършване на 55-годишна възраст - със срок на валидност една година (приложение № 6);
     4. да е физически здрав и да не е инвалид (доказва се с медицинско свидетелство);
     5. да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община (приложение № 7);
     Чл. 19. Условията и редът за провеждане на изпити за придобиване на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил" се определят с инструкция, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи,
     Чл. 20. Държавната автомобилна инспекция води регистър на водачите, получили удостоверение, „Водач на лек таксиметров автомобил".
 
     Раздел IV

     Изисквания към таксиметровия автомобил

     Чл. 21. (1) Лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:
     1.да е преминал на периодичен преглед за проверка на техническата изправност, съгласно Закона за движение по пътищата;
     2. да не е оборудван за управление от инвалиди или за учебни цели;
     3. да има най-малко 4 врати;
     4. органите за управление да са разположени вляво;
     5. да е обозначен със знак „Такси", светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано „Такси", знакът „Такси" трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано за целта устройство (приложение № 8);
     6. (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет от ...притежаващ удостоверение за одобряване на типа, издадено от Държавната агенция по стандартизация и метрология съгласно изискванията на Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (ДВ, бр. 97 от 1999 г.);
     7. да има залепен на видимо отвън място вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати стикер за цените с размери 150 мм х 100 мм на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 мм и височина на цифрите не по-малка от 10 мм (приложение № 9) с информация за:
     а) наименованието на превозвача;
     б) цената за един километър пробег по дневна тарифа;
     в) цената за един километър пробег по нощна тарифа;
     г) цената за повикване на адрес;
     д) първоначалната такса;
     е) цената за една минута престой;
     8. да е оборудван с обезопасителни колани ;
     9. да има отстрани по цялата дължина на вратите на автомобила непосредствено под линията на стъклата двуредна лента с щахматно разположени квадрати с размери и цвят съгласно приложение № 10;
     10. да бъде трайно боядисан в жълт цвят по каталог на цветовите образци на RAL с № 1003, 1016, 1018, 1021 и 1023, без облепване на автомобила с фолио;
     (1) На предните врати на автомобила да има трайно закрепена табела или надпис с изписани на кирилица наименованието и телефонният номер на превозвача, като размерът на буквите и цифрите е не по-малък от 30 мм.
     (2) Не се допуска използването на магнитни знаци „Такси" по т. 5, стикери с цените по т. 7, двуредни ленти с шахматно разположени квадрати по т. 9 и табела по т. 11.
     Чл. 22. При изпълнение на изискванията по чл. 21 и на тези, констатирани с протокола за годност на лекия таксиметров автомобил (приложение № 11), на таксиметровия автомобил се издава удостоверение, със срок на валидност една година.
     Чл. 23. (1) При изгубване или унищожаване на удостоверението за годност на лек таксиметров автомобил в тридневен срок превозвачът уведомява органите на РОДАИ.
     (2) Ново удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил се издава след извършване на преглед на автомобила, със срок на валидност една година.
 
     Раздел V

     Разрешение за таксиметров превоз

     Чл. 24. (1) Разрешението за извършване на таксиметров превоз се издава от кмета на общината или упълномощено от него лице.
     (2) Разрешението по ал. 1 се издава на превозвачи въз основа само на подадено заявление и лицензия.
     (3) Общинският съвет определя срока на валидност на разрешението по ал. 1, който е еднакъв за всички превозвачи и не може да бъде по-малък от 12 месеца и по-голям от срока на валидност на лицензията.
     (4) Общинският съвет може да определи броя таксиметрови автомобили, работещи на територията на общината, както и реда, и условията за разпределение на общия брой на автомобилите между превозвачите.
     Чл. 25. Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване.
     Чл. 26. Кметът на общината или упълномощено от него лице изпраща копие от разрешението в съответния регионален отдел на ДАИ в седемдневен срок от издаването му.
     Чл. 27. Превозвачът кандидатства за получаване на ново разрешение по общия ред не по-късно от 30 календарни дни преди изтичане срока на неговата валидност.
     Чл. 28. Общината отнема разрешението:
     1. в случай, че отпаднат основанията за издаването му;
     2. когато се установи,че е издадено въз основа на неистински или документ с невярно съдържание;
     3. при отнемане на лицензията^ издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
     Чл. 29. (1) Действието на разрешението се прекратява от деня, когато:
     1. притежателят му го върне в общината;
     2. се прекрати дейността на превозвача;
     3. изтече срокът, за който е издадено.
     (2) В случаите по ал. 1, т. 2 превозвачът връща разрешението в общината в тридневен срок от датата на прекратяване на дейността му.
     Чл. 30. В тридневен срок от отнемането или прекратяването на действието на разрешението общината уведомява РОДАИ.
 
     Раздел VI

     Документи за извършване на таксиметров превоз

     Чл. 31. (1) При извършване на таксиметров превоз водачът е длъжен да носи:
     1. копие на разрешението за извършване на таксиметров превоз, заверено със свеж печат на общината;
     2. удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил";
     3. удостоверение за годност на лек таксиметров автомобил;
     4. удостоверение за психологическа годност;
     5. пътна книжка, издадена от РОДАИ (приложение № 12);
     6. (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице;
     7. копие от лицензията за използване на радиочестота (при работа с радиофицирани автомобили), заверено със свеж печат на превозвача.
     (2) При проверка от Държавната автомобилна инспекция водачът е длъжен да представи документите по ал. 1 и документите по чл. 100, т. 1, 2 и 3 от Закона за движение по пътищата.
     (3) Не се допуска извършване на поправки върху документите по ал. 1.
     Чл. 32, (1) При изгубване или унищожаване на документите по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2,4, 5 и 7 в тридневен срок превозвачът уведомява администрациите, които са ги издали.
     (2) Дубликат на документите по ал. 1 се издава след подаване на заявление от превозвача.
     (3) В преиздадените документи изрично се отбелязва „дубликат".
 
     Раздел VII

     Организация на таксиметровите превози

     Чл. 33. Превозвачът организира труда на водачите, като спазва
нормативноустановената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози.
     Чл. 34. Превозвачът е длъжен да:
     1. осигурява на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози;
     2. осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок три години;
     3. (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) осигурява безопасност и сигурност на таксиметровите превози чрез медицински прегледи на водачите и ежемесечни проверки на техническото състояние на автомобилите
     4. (Нова - доп. ДВ бр. 50 от 2000 г.) осигурява правилното използване на електронния таксиметров апарат с фискална памет.
     Чл. 35. Превозвачът може да разкрива диспечерски пунктове, оборудвани с радио-или телефонна връзка.
     Чл. 36. (1) Пътникът наема таксиметров автомобил:
     1. от таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак „Такси";
     2. от незабранените с пътни знаци или маркировка места за спиране и престой;
     3. чрез подаване на сигнал с ръка;
     4. чрез повикване по телефон ;
     5. по договор.
     (2) Пътникът може да наема автомобил по свой избор, независимо от мястото му в колоната на чакащите таксиметрови автомобили.
     Чл. 37. Друг пътник се превозва в таксиметровия автомобил само след съгласието на наелия го вече клиент. Първият пътник заплаща стойността на извършения превоз в момента на освобождаване на автомобила. След всяко заплащане водачът изчиства текущите показания на апарата и следващото плащане се извършва по новите показания.
     Чл. 38. (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
     Чл. 39. След приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. При поискване от пътника, водачът издава и фактура по реда на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет.
     Чл. 40. Водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред.
     Чл. 41. Водачът е длъжен да работи с таксиметров апарат с фискална памет, съгласно изискванията на Наредба № 35 от 1999 г. с възможност за работа на две тарифи (дневна и нощна) с превключване в зависимост от часовото време. В периода от 6 до 22 ч. работи с дневна тарифа, а от 22 до 6 ч. - с нощна.
     Чл. 42. При извършване на междуобщински превози водачът на таксиметровия автомобил задължително изчаква пътниците на специално определените за тези превози таксиметрови стоянки.
     Чл. 43. (1) При повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата.
     (2) Изискванията на ал. 1 се прилагат само в случаите, когато повредата на таксиметровия апарат не позволява отчитане по него.
     (3) Водачът вписва в пътната книжка точното време на възникване на повредата и показанията на километропоказателя към момента на повредата.
     (4) След приключване на започнатия превоз водачът прекратява работа до отстраняване на повредата.
     Чл. 44. Водачът може да откаже превоз, когато:
     1. прецени,че е застрашена сигурността му;
     2. пътникът е в явно нетрезво състояние или под въздействието на друго упойващо вещество;
     3. пътникът е с облекло, багаж, животни, които биха могли да замърсят или повредят автомобила.
     Чл. 45. На водача е забранено да:
     1. извършва таксиметров превоз на територията на община, за която няма издадено разрещение;
     2. престоява на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти;
     3. изчаква други пътници до запълване на автомобила, след като е вече нает;
     4. работи със замърсено или неподходящо облекло.
     Чл. 46. При преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела „Не работи" (приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака „Такси".
     Чл. 47. (1) Общинският съвет определя броя, местонахождението и сигнализирането на таксиметровите стоянки на територията на общината.
     (2) Определените стоянки по ал. 1 могат да се ползват от всички превозвачи, получили разрешение за извършване на таксиметров превоз.
     (3) Общинският съвет определя местоположението и броя на местостоянките за извършване на междуобщински превози.
     (4) Превозвачите могат да дават своите предложения по ал. 1 и 3.
 
     Раздел VIII

     Контрол

     Чл. 48. Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Държавната автомобилна инспекция и контролните органи на МВР.
     Чл. 49. За констатираните нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.
     Чл. 50. (1) Контролът по правомерното издаване и ползване на разрешенията за извършване на таксиметрови превози се осъществява от Държавната автомобилна инспекция.
     (2) При констатирани случаи на неправомерно издадени разрешения за извършване на таксиметрова дейност на превозвачи министърът на транспорта и съобщенията уведомява кмета на общината.
     (3) В случаите по ал. 2 кметът на общината отнема разрешението.
     Чл. 51. (1) Като доказателство по акта за установяване на административно нарушение контролните органи задържат удостоверението за годност на лек таксиметров автомобил в случаите, когато автомобилите не отговарят на изискванията за транспортна годност.
     (2) Във всички останали случаи на установяване на нарушения на изискванията на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата контролните органи задържат като доказателство по акта контролния талон към свидетелството за управление на МПС и всички документи, доказващи установяване на нарушението.
     (3) При установяване нарушения на изискванията на чл. 96, 97 100 от Закона за автомобилните превози от превозвач се задържа удостоверението за професионална компетентност и се съставя акт за установяване на административно нарушение.
     Чл. 52. (1) При съставен акт на водач за нарушение на тази наредба контролните органи задържат удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил".
     (2) Удостоверението по ал. 1 се връща след полагане на изпит.
     (3) Съставеният акт по реда на ал. 1 замества отнетото удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил" за срок от един месец.
 
     Допълнителна разпоредба

     § 1. По смисъла на тази наредба:
     1. „Пътна книжка" е заверен от РОДАИ комплект от последователно номерирани пътни листа.
     2. „Междуобщински превоз" е превоз, който започва на територията на една община и завършва на територията на друга.
     3. „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
 
     Преходни и заключителни разпоредби

     § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
     § 3. Издадените от общините разрешения за обществен превоз на пътници по реда на Наредба № 2 от 1997 г. за таксиметров превоз на пътници (ДВ, бр. 36 от 1997 г.), важат една година след влизане в сила на тази наредба.
     § 4. След 1 януари 2001 г. превозите по реда на тази наредба се извършват само от лицензирани лица.
     § 5. Изискванията по чл. 4, т. 2 за професионална компетентност влизат в сила от 1 януари 2001 г.
     § 6. Лицата, получили разрешение за извършване на таксиметрова дейност по реда на Наредба № 2 от 1997 г. за таксиметров превоз на пътници, след лицензиране могат да упражняват дейността с наличните таксиметрови автомобили, отговарящи на изискванията за транспортна годност по тази наредба, пет години след влизане в сила на наредбата.
     § 7. След 1 януари 2005 г. таксиметров превоз може да бъде извършван с автомобили, чиято дата на първоначална регистрация не надвишава десет години.
     § 8. Изискванията по чл. 21, т. 10 за въвеждане номерата. на жълтия цвят,с който таксиметровите автомобили трябва да бъдат трайно боядисани, влизат в сила от 1 юли 2003 г.
     § 9. (1) (Изм. ДВ бр. 50 от 2000 г.) Изискванията по чл. 21, т. 6 за монтиране и работа с таксиметрови апарати с фискална памет в таксиметровите автомобили влизат в сила от 1 юли 2000 г.
     (2) (Нова - доп. ДВ бр. 50 от 2000 г.) Крайният срок за фискализиране на електронния таксиметров апарат с фискална памет и извършване на проверка на системата „апарат - автомобил" е 14.ХII.2000 г.
     § 9а. (Нов - доп. ДВ бр. 50 от 2000 г.) По смисъла на тази наредба данъчно задължено лице по извършване на таксиметрови превози е превозвачът, когато извършва дейността със собствени автомобили, или водачът, извършващ превоза със собствен автомобил от името на лицензиран превозвач.
     § 9б. (Нов - доп. ДВ бр. 50 от 2000 г.) В приложение № 11 към чл. 22, ал. 1 думите „вид собственост - собствен, нает, лизинг" се заличават.
     § 10. Тази наредба влиза в сила от датата на обнародване в Държавен вестник и отменя Наредба № 2 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Министър: В. Краус

Приложения

Наредба
за изменение на Наредба № 34 от 1999 г.
за таксиметров превоз на пътници
(ДВ, бр. 109 от 1999 г.)

     § 1. В чл. 6, ал. 1 думата „средно" се заменя с думата „основно".

     § 2. В чл. 9, т. 7 думите „собствени, наети и/ или на лизинг" и думите „магнитен носител" се заличават.

     § 3. В чл. 18, т. 3, буква „б" думите „една година" се заменят с думите „три години, а след навършване на 55-годишна възраст - със срок на валидност една година".

     § 4. В чл. 21, ал. 1, т. 6 думите „от одобрен от Държавната агенция по стандартизация и метрология тип" се заменят с думите „...притежаващ удостоверение за одобряване на типа, издадено от Държавната агенция по стандартизация и метрология".

     § 5. В чл. 31, ал. 1, т. 6 думата „превозвача" се заменя с думите „данъчно задълженото лице".

     § 6. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

     1. Точка 3 се изменя така:

     „З. осигурява безопасност и сигурност на таксиметровите превози чрез медицински прегледи на водачите и ежемесечни проверки на техническото състояние на автомобилите;".

     2. Създава се точка 4:

     „4. осигурява правилното използване на електронния таксиметров апарат с фискална памет."

     § 7. В чл. 38 след думите „водачът задължително" се добавят думите „включва таксиметровия апарат и".

     § 8. В § 9 се правят следните изменения:

     1. Досегашният текст става ал. 1, като думите „въвеждане на" се заменят с „монтиране и работа с".

     2. Създава се ал. 2:

     „(2) Крайният срок за фискализиране на електронния таксиметров апарат с фискална памет и извършване на проверка на системата „апарат - автомобил" е 14.ХII.2000 г."

     § 9. Създава се § 9а:

     „§ 9а. По смисъла на тази наредба данъчно задължено лице по извършване на таксиметрови превози е превозвачът, когато извършва дейността със собствени автомобили, или водачът, извършващ превоза със собствен автомобил от името на лицензиран превозвач."

     § 10. Създава се § 9б:

     „§ 9б. В приложение № 11 към чл. 22, ал. 1 думите „вид собственост - собствен, нает, лизинг" се заличават."

     § 11. Навсякъде в наредбата думите „ министър(ът) на транспорта" се заменят с „министър(ът) на транспорта и съобщенията", а думите „Министерство на транспорта" се заменят с „Министерство на транспорта и съобщенията".

За министър: А. Гарабедян
Министъра на транспорта и съобщенията

Приложения

 

Предишна Начало Следваща

© 1995-2007 WebMaster - LZ3AI