Рикарс ООД - Закон за автомобилните превози

ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ

Обн., ДВ, бр. 82 от 17 септември 1999 г., в сила от 17.09.1999 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за вътрешните и международните превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи, контрола при осъществяването им и особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.

      Чл. 2. (1) Министърът на транспорта ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Република България.
      (2) (В сила от 1.01.2000 г.) Министърът на транспорта осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Главна дирекция "Автомобилна администрация".
      (3) (В сила от 1.01.2000 г.) Главна дирекция "Автомобилна администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, второстепенен разпоредител с бюджетни средства със седалище в София и с регионални звена.
      (4) (В сила от 1.01.2000 г.) Министърът на транспорта определя структурата, дейността и функциите на Главна дирекция "Автомобилна администрация" с устройствен правилник.
      (5) (В сила от 1.01.2000 г.) Главна дирекция "Автомобилна администрация":
      1. контролира изпълнението на изискванията към пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства и за ремонт и техническо обслужване;
      2. разработва републиканската транспортна схема;
      3. анализира действието на нормативните разпоредби в областта на автомобилния транспорт и оценява ефекта от прилагането им;
      4. проверява наличието на условията по чл. 7 от закона и на изискванията за достъп до международни превози на пътници и товари;
      5. осъществява контролни функции по този закон (посредством специализирано звено);
      6. извършва и други дейности, определени в закон или акт на Министерския съвет.

      Чл. 3. (1) Министърът на транспорта анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар.
      (2) Превозвачите задължително предоставят статистическа информация за извършената от тях превозна дейност по образец, установен от министъра на транспорта и от председателя на Националния статистически институт.
      (3) Статистическата информация, предоставена по смисъла на ал. 2, представлява служебна и търговска тайна и може да бъде използвана само за статистически нужди.

      Чл. 4. (1) При криза на транспортния пазар за международни превози министърът на транспорта за определен вид превози може:
      1. да спре лицензирането на нови превозвачи;
      2. да установи ограничение за разширяване дейността на съществуващите на пазара превозвачи и броя на автомобилите.
      (2) Министърът на транспорта предприема действия по ал. 1 след проучване и анализ.
      (3) Ограниченията по ал. 1 продължават до преодоляване на кризисния период, но не повече от шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен само веднъж със същата продължителност.

Чл. 5. (1) Цените за обществените превози на пътници и товари се образуват свободно на основата на търсенето и предлагането.
(2) Превозвачите са длъжни да обявяват пред клиентите си цените и условията за превоза по начин, определен от министъра на транспорта.

Глава втора

ЛИЦЕНЗИЯ

      Чл. 6. (1) Обществен превоз на пътници и товари може да се извършва от превозвач, който притежава лицензия и други документи, които се изискват от този закон.
      (2) Лицензия не се изисква за лицата, извършващи превоз на товари с моторни превозни средства с товароносимост до 1,5 т или максимално допустима маса до 3,5 т.
      (3) Лицензия не се изисква за превоз на пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации.

      Чл. 7. (1) Министърът на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица издават лицензните по този закон по предложение на Главна дирекция "Автомобилна
администрация".
      (2) Лицензия за извършване на превози на пътници и товари с автомобили с българска регистрация се издава в случаите, когато превозвачът отговаря на изискванията за:
      1. благонадеждност;
      2. професионална компетентност;
      3. финансова стабилност;
      4. транспортна годност на моторните превозни средства, с които се извършват превозите.
      (3) Условията и редът за установяване на изискванията по ал. 2 и за издаване на лицензия се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.

      Чл. 8. (1) Лицензията е лична и не подлежи на преотстъпване.
      (2) Лицензията се издава за срок две или пет години в зависимост от вида на превоза.
      (3) Лицензията се издава в срок до един месец от датата на подаване на заявлението.

Чл. 9. (1) Отказът от издаване на лицензия се мотивира.
(2) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 10. При смърт на физическото лице едноличен търговец, или при преобразуване на търговското дружество на превозвача правата му, произтичащи от лицензията, преминават върху неговия правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до лицензиращия орган за издаване на лицензия, ако са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 2.

      Чл. 11. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:
      1. по решение на лицензиращия орган, когато:
      а) лицензията е издадена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;
      б) лицензиантът не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2;
      в) са нарушени законът и подзаконовите актове, свързани с издаването на лицензни и разрешения за извършване на превози, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;
      2. по молба на нейния притежател;
      3. с прекратяване на юридическото лице на притежателя на лицензията;
      4. с прекратяване на дейността на едноличния търговец;
      5. с изтичане на срока, за който е издадена;
      6. при използване на превозни средства, за които не е сключен договор за застраховка по глава дванадесета от Закона за застраховането.

      Чл. 12. (1) По реда на този закон се издават лицензни за спедитори и за търговци, извършващи превози за собствена сметка.
      (2) В случаите по ал. 1 за превозвачите, извършващи превози за собствена сметка, не се прилагат изискванията за финансова стабилност и благонадеждност.
      (3) Условията и редът за лицензиране на спедиторите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.

Чл. 13. За превоза на специфични товари (товари със специфични свойства), като: малотрайни хранителни продукти, живи животни, птици и други, министърът на транспорта може да определи специални правила за превозвачите и превозните средства и да постави допълнителни изисквания за извършване на вътрешни превози.

Чл. 14. (1) Превоз на опасни товари може да извършва лицензиран превозвач. Действията, свързани с превоза, трябва да отговарят на изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе ADR.
(2) Превозът на различните класове и подкласове опасни товари, според специфичните изисквания за осъществяването му, се допуска, ако действията, свързани с него, отговарят на реда, определен с наредба, издадена от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите само за вътрешни превози на опасни стоки.

Чл. 15. Превозвачите, лицензирани по реда на този закон, организират дейността и труда на водачите в съответствие със закона и с разпоредбите на двустранните и многостранните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които Република България е страна, и създават условия за повишаване квалификацията им.

Чл. 16. Министърът на транспорта с наредба определя превозните документи и образците им.

Глава трета

ВЪТРЕШНИ ПРЕВОЗИ

Раздел I

Превоз на пътници по редовни автобусни линии

      Чл. 17. (1) Редовните автобусни линии за превоз на пътници се извършват по
републиканската, по областните и по общинските транспортни схеми в съответствие с реалните потребности от редовен автобусен транспорт.
      (2) Републиканската транспортна схема се утвърждава от министъра на транспорта.
      (3) Областните транспортни схеми се утвърждават от съответните областни управители.
      (4) Общинските транспортни схеми се утвърждават от съответните общински съвети.

Чл. 18. Министърът на транспорта съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредба определя условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси и леки автомобили.

Чл. 19. Превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им редовни автобусни линии и разписания в съответствие с постигнатите договорености с общината или общините.

Чл. 20. (1) Междуградските и междуселищните редовни автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки.
(2) Моторните превозни средства за обществен превоз по редовни автобусни линии на градския транспорт задължително спират на определените спирки.

Чл. 21. Изискванията за минимум оборудване на автогарите и автоспирките и за условията и реда за работа в тях се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.

      Чл. 22. (1) Автогарите и автоспирките задължително се използват от всички превозвачи по редовните автобусни линии.
      (2) Собствениците на автогари и автоспирки са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по редовните автобусни линии.
      (3) Размерът на цените, определени от собствениците на автогари и автоспирки за преминаване и престой, е еднакъв за всички превозвачи.

Раздел II

Специализирани и случайни автобусни
превози. Таксиметрови превози на пътници

Чл. 23. Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента условия и цени.

Чл. 24. (1) Таксиметровите превози на пътници се извършват от лицензирани превозвачи с леки автомобили до пет места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет след издаване на разрешение за таксиметров превоз от общината при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта.
(2) Изискванията към електронните таксиметрови апарати с фискална памет се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Глава четвърта

МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ

Раздел I

      Достъп на български превозвачи до международен
      превоз на товари и на чуждестранни превозвачи
      до превоз на товари на българска територия

      Чл. 25. (1) Международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лицензия и разрешително.
      (2) Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.
      (3) Контролът по използването на лицензията и разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта.

Чл. 26. В съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, Министерството на транспорта съгласува с компетентните органи на държавите броя на разрешителните, които се предоставят за българските превозвачи.

      Чл. 27. (1) Чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България само ако имат издадено от Министерството на транспорта разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна.
      (2) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава за разпределение.
      (3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
      (4) Контролът по използването на разрешителните, издадени по ал. 1, се осъществява от министъра на транспорта.

Чл. 28. (1) Не се допускат каботажни превози от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, такива превози се допускат, Министерството на транспорта издава разрешително, с което се установяват конкретните условия за използването му.

Раздел II

      Достъп на български превозвачи до международни
      превози на пътници и на чуждестранни превозвачи
      до превоз на пътници на територията на Република
      България

      Чл. 29. (1) Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници, ако притежава лицензия и разрешително.
      (2) Условията и редът за издаване на разрешително се определят с наредба на министъра на транспорта в съответствие с двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна.
      (3) Контролът по използването на лицензните и разрешителните, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.

      Чл. 30. (1) Чуждестранен превозвач може да извършва редовни международни превози на пътници до или транзит през територията на Република България само ако има издадено от Министерството на транспорта разрешително в съответствие с двустранните и
многостранните договори, по които Република България е страна.
      (2) В съответствие с договореностите по ал. 1 Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните за чуждестранните превозвачи и ги предоставя на компетентните органи на съответната държава.
      (3) Предоставените по ал. 2 разрешителни не могат да се преотстъпват на превозвачи от трети страни.
      (4) Контролът по използването на разрешителни, издадени по смисъла на ал. 1, се осъществява от Министерството на транспорта.

Чл. 31. (1) Министерството на транспорта издава разрешителни на чуждестранни превозвачи по чл. 30 след представяне на документите, установени с двустранните и многостранните договорености, и искане от компетентния орган на държавата на чуждестранния превозвач.
(2) Министърът на транспорта с наредба установява условията и реда и сроковете за издаване на разрешителни и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.

Чл. 32. Министерството на транспорта може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура по промяната им или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на двустранните и многостранните международни договори, по които Република България е страна, и на паспортния и митническия режим, установен в страната.

Чл. 33. Чуждестранен превозвач може да извършва случаен или совалков превоз до или през територията на Република България без разрешително, освен ако е предписано друго в двустранните или в многостранните договори, по които Република България е страна.

Чл. 34. (1) Не се допуска извършване на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи между два пункта на територията на Република България.
(2) В случаите, когато съгласно международните договори, по които Република България е страна, се допускат каботажни превози по ал. 1, Министерството на транспорта издава разрешително на чуждестранния превозвач и установява броя на курсовете.

Глава пета

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕВОЗ

Раздел I

Договор за превоз на пътници

Чл. 35. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Чл. 36. (1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет.
(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.

      Чл. 37. (1) При поискване от пътника превозвачът задължително издава багажна разписка.
      (2) Багажната разписка установява количеството и вида на багажите, които се предават на превозвача.
      (3) Издаването на разписката не дава право на превозвача да събира допълнителна такса.

Чл. 38. Билетът и багажната разписка са доказателство за вписаните в тях данни до доказване на противното.

Чл. 39. Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача.

Чл. 40. В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.

Чл. 41. (1) Превозвачът предава багажите лично на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице доказателства за това.
(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника за срок три месеца.

Раздел II

Отговорност на превозвача по
договора за превоз на пътници

Чл. 42. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и разтоварването на багажите.

Чл. 43. Превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила).

Чл. 44. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на водача или на други лица, изпълняващи функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

      Чл. 45. (1) Превозвачът отговаря за цялостната иди частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани.
      (2) Превозвачът отговаря за багажите, намиращи се на превозното средство, освен ако повредата или липсата се дължат на естеството или дефекти на самия багаж или въпреки взетите мерки вредите не са могли да бъдат предотвратени (непреодолима сила).
      (3) Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната липса или повреда на багажите, но не повече от 500 лв. на багажна единица.

      Чл. 46. (1) Недоставените багажи в срок 14 дни, считано от датата, на която пътникът ги е потърсил, се считат за загубени.
      (2) Когато багаж, считан за загубен, бъде намерен в срок една година от датата, на която пътникът го е потърсил, превозвачът е длъжен да го уведоми.
      (3) След връщане на полученото обезщетение от пътника превозвачът е длъжен да му предаде намерения багаж. Пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.

Чл. 47. Превозвачът се освобождава изцяло или частично от отговорност за вреди, настъпили по вина на пътника или вследствие на негово поведение, излизащо извън рамките на нормалното поведение на пътник.

Чл. 48. В случаите, когато вредите са настъпили по вина на трето лице, превозвачът има право на регресен иск.

Раздел III

Договор за превоз на товари

Чл. 49. С договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава.

Чл. 50. (1) Договорът за превоз се установява с товарителница.
(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

Чл. 51. (1) Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача.
(2) Когато товарът трябва да бъде натоварен на няколко превозни средства или когато товарите са от различен вид, всяка от страните има право да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото е броят на превозните средства или на видовете товари.

Чл. 52. (1) Изпращачът посочва в товарителницата точното наименование на товара и особените му свойства, ако има такива.
(2) Едновременно с товара изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от санитарните, митническите и други органи за този превоз.

      Чл. 53. (1) Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:
      1. мястото и датата на съставянето;
      2. името и адреса на изпращача;
      3. името и адреса на превозвача;
      4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и мястото на доставянето му;
      5. името и адреса на получателя;
      6. наименованието на вида на товара и вида на опаковката, а за опасните товари - тяхното
общоприето наименование;
      7. брутното тегло или изразеното по друг начин количество на товара;
      8. броя на колетите (пакетите), особената им маркировка и номерата им;
      9. превозната цена, допълнителните разходи, митническите сборове и други разноски,
които възникват от момента на сключването на договора до доставянето на товара;
      10. необходимите инструкции за митническите формалности и други подобни;
      11. при необходимост - данни относно забрана за претоварване, разноски, които поема изпращачът, обявената стойност на товара, инструкциите на изпращача до превозвача относно застраховката на товара, срока за превоза и опис на документите, връчени на превозвача.
      (2) Страните могат да вписват в товарителницата и други данни.

Чл. 54. Изпращачът дължи обезщетение на превозвача или на трети лица за настъпилите вреди поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата.

Чл. 55. Когато по искане на изпращача превозвачът впише в товарителницата посочените в предходните членове данни, счита се, че той действа от името на изпращача до доказване на противното.

Чл. 56. Установяването на теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя).

Чл. 57. Натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако е уговорено друго.

Чл. 58. Подреждането на товара се извършва под прякото наблюдение на водача с оглед опазване на товара и осигуряване безопасността на движението.

      Чл. 59. При приемането на товара превозвачът е длъжен да провери:
      1. точността на данните в товарителницата;
      2. видимото състояние на товара и опаковката му.

      Чл. 60. (1) Превозвачът вписва в товарителницата мотивираните си възражения по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му. Изпращачът не е обвързан от възраженията, освен ако ги е приел изрично с товарителницата.
      (2) При невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.
      (3) Когато превозвачът не разполага със средства да провери данните, той вписва в товарителницата възраженията си, включително и по видимото състояние на товара и опаковката му.

Чл. 61. Товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното.

Чл. 62. Специалните приспособления по автомобила при превоз на товари с особени изисквания поради естеството (вида), размерите и теглото на товара са за сметка на изпращача.

Чл. 63. Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на товара на друг получател, но не по-късно от предаването на екземпляра от товарителницата на получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.

Чл. 64. Товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощник.

Чл. 65. След пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис.

Раздел IV

Отговорност при договор за превоз на товари

Чл. 66. Изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.

Чл. 67. Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му.

      Чл. 68. (1) Превозвачът се освобождава от отговорност по чл. 67, когато липсата, повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът, не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила).
      (2) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза, или на грешки на водача.
      (3) Доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача.

Чл. 69. Счита се, че има забава в доставянето, когато товарът не е бил доставен в уговорения срок или ако не е уговорен срок, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайно необходимото време за такъв превоз, извършен с грижата на добър търговец.

Чл. 70. (1) Счита се, без да са необходими други доказателства, че товарът е изгубен, когато той не бъде доставен в срок тридесет дни след изтичане на уговорения срок или в случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз от превозвача.
(2) След получаване на обезщетението за изгубения товар правоимащият може да поиска да бъде уведомен писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението.

Чл. 71. Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 50 лв. за килограм бруто липсващо тегло.

Чл. 72. (1) Превозвачът дължи обезщетение при частична повреда на товара съобразно стойността на обезценяването му.
(2) Обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса на товара.

Раздел V

Рекламации и искове при договори
за превоз на товари и пътници

Чл. 73. (1) Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач.
(2) Към рекламацията си клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.

      Чл. 74. Право да предявява рекламация има:
      1. при превозите на товари - изпращачът на товара, в 30-дневен срок от датата на получаването;
      2. при превоз на багажи - предявителят на багажната разписка, в 7-дневен срок от приключването на превоза;
      3. във всички останали случаи - предявителят на документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.

Чл. 75. Предявяването на рекламация не е пречка за предявяване на иск.

Чл. 76. Исковете по чл. 75 се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, а исковете, произтичащи от смърт или от телесна повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.

Чл. 77. (1) Предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото й отхвърляне или частичното й приемане.
(2) При частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията.

Глава шеста

ВРЕМЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО
СРЕДСТВО, ПРЕКЪСВАНЕ И ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА

Чл. 78. В рамките на всеки 24 последователни часа периодът на ежедневно управление на моторно превозно средство от един и същи водач, извършващо международни и междуселищни обществени превози, не може да надвишава 9 часа, а за вътрешноградските обществени превози - 12 часа.

Чл. 79. След най-малко шест периода на ежедневно управление водачът трябва да ползва седмична почивка.

Чл. 80. Общата продължителност на времето за управление не трябва да надхвърля 90 часа за период от две последователни седмици.

      Чл. 81. (1) След период от 4,5 часа управление водачът трябва да направи прекъсване най-малко от 45 минути, освен ако започва период за почивка.
      (2) Прекъсването по ал. 1 може да бъде заменено от прекъсвания с продължителност най-малко 15 минути всяко, вместени в периода за управление на превозното средство.
      (3) По време на прекъсванията по ал. 2 водачът не може да извършва други дейности. Времето за чакане и времето, през което водачът не управлява превозното средство, но стои на борда на превозното средство в движение - на ферибот или влак, не се счита за "други дейности".
      (4) Прекъсванията по този член не се считат за дневни почивки.

Чл. 82. По време на всеки период от 24 часа водачът ползва най- малко 11 последователни часа дневна почивка.

Чл. 83. По време на всеки период от 30 часа, през който на борда на превозното средство има най-малко двама водачи, всеки един от тях ползва дневна почивка с продължителност минимум 8 последователни часа.

Чл. 84. Дневната почивка може да се ползва в превозното средство при условие, че то е оборудвано с място за спане и е спряло.

Чл. 85. За неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) (ДВ, бр. 99 от 1995 г.).

Чл. 86. Не се допуска стимулиране на водачите, включително и под формата на награди, в зависимост от пропътуваното разстояние.

Чл. 87. Минималната възраст на водачите, осъществяващи превози на пътници и превози на товари с максимално допустимо тегло на превозното средство над 7,5 тона е 21 години, а за всички останали - 18 години.

      Чл. 88. (1) При извършване на автомобилни превози на пътници и товари превозвачът трябва да изготви график за работата на водачите и работен дневник.
      (2) Дневникът трябва да бъде подписан от ръководителя на предприятието или от упълномощено от него длъжностно лице.
      (3) Сведенията, които трябва да съдържа работният дневник, и срокът за неговото съхранение се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта.

Чл. 89. Министърът на транспорта определя с наредба изискванията за задължителна употреба на контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и за работата на екипажите.

Чл. 90. Превозвачите организират труда на водачите при спазване изискванията на чл. 78 - 88 от този закон.

Глава седма

КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕВОЗИТЕ

      Чл. 91. (1) Министърът на транспорта съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на отбраната и военизираните формирования в другите министерства и ведомства.
      (2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Държавната автомобилна инспекция.
      (3) Длъжностните лица от Държавната автомобилна инспекция имат право:
      1. да спират моторните превозни средства, извършващи превози на пътници и товари, за проверка;
      2. на достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността на превозвачите;
      3. да изискват за проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на пътници и товари;
      4. да контролират реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешенията за извършване на превоз на пътници и товари.

      Чл. 92. (1) В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.
      (2) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или от определени от него длъжностни лица.
      (3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Глава осма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 93. Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари без лицензия, разрешение или други документи, които се изискват от този закон, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

Чл. 94. Водач на моторно превозно средство, който не издаде документ за платена превозна цена, включително и за таксиметровите превози, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

Чл. 95. Водач на моторно превозно средство, който разпломбира не по установения ред, повреди или измени показанията и управлява превозното средство без или с неизправен таксиметров апарат или контролен уред или неправилно ги използва, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 96. Превозвач, който допусне или разпореди извършване на обществен превоз на пътници и товари, без да има това право и в нарушение на правилата по този закон, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Чл. 97. Превозвач, който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автосервизите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Чл. 98. За повторно нарушение по чл. 95 и 96 наказанието е имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. и отнемане на лицензията и придобитата правоспособност.

Чл. 99. Който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 1500 лв.

Чл. 100. Превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. и с отнемане на лицензията за срок една година.

Чл. 101. Пътник в моторно превозно средство за обществен, превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 2,50 до 10 лв. - за превоз в населени места, от 10 до 30 лв. - за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. - за международни превози.

Чл. 102. (1) Собственик на автогара и автоспирка, който не осигури достъп до автогарата или автоспирката на моторно превозно средство за обществен превоз по редовни автобусни линии, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв.
(2) Водач на моторно превозно средство за обществен превоз по редовни автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

      § 1. По смисъла на този закон:
      1. "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.
      2. "Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
      3. "Превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.
      4. "Превоз за собствена сметка" е превоз на товари и пътници, предназначен единствено за или произтичащ от собствена стопанска дейност, без заплащане, включително и тези, организирани за осигуряване превоза на определена категория пътници - работници от и до местоработата им, както и на деца и ученици до и от детски градини и училища.
      5. "Автомобилен превозвач" е всяко юридическо лице или едноличен търговец, който извършва превоз на товари или пътници със собствени, наети или собствени и наети, включително на лизинг, превозни средства.
      6. "Криза на пазара" е наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, .представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи.
      7. "Благонадеждност" е съвкупност от качества и обстоятелства, които дават увереност, че лицето не уврежда и не застрашава с действията си обществото или икономиката на страната.
      8. "Финансова стабилност" е наличие на достатъчно финансови средства, които осигуряват осъществяването на дейността на превозвача.
      9. "Професионална компетентност" е притежаването на знания и умения в определени области, придобити чрез посещения в специални курсове за обучение или усвоени в транспортната практика от лицата, назначени да ръководят транспортната дейност на превозвача.
      10. "Транспортна годност" е възможността дадено превозно средство да осъществява конкретен вид превоз, установена след преглед.
      11. "Транспортна схема" е общодостъпна схема, с която се предоставят за експлоатация редовните автобусни линии в община, област или в цялата страна,
      12. "Автогара" е място, служещо за начална, междинна или крайна точка на редовните автобусни линии.
      13. "Автоспирка" е място, обозначено за временно спиране с цел слизане/качване на пътници или натоварване (разтоварване) на товари.
      14. "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница,
      15. "Каботажен превоз" е вътрешен автомобилен превоз, извършван от превозвач в страна, различна от тази, в която е регистриран.
      16. "Опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
      17. "Разрешително" е документ, издаден по образец, установен от министъра на транспорта, даващ право за извършване на определен вид превози.
      18. "Работа на екипажите" е периодът от време, който обхваща времето за управление на превозното средство, регламентираните прекъсвания и времето за почивка.
      19. "Екипаж" е водачът или водачите, или някое от следните лица, независимо дали то е водач или не:
      а) придружител - всяко лице, придружаващо водача с оглед да го подпомага при някои маневри и вземащо участие в операциите по превоза, без да е водач;
      б) кондуктор - лицето, придружаващо водача на превозното средство, превозващо пътници, натоварено да издава или да проверява билетите и други документи, даващи право на пътниците да пътуват в превозното средство.
      20. "Период на ежедневно управление" е общата продължителност на времето за управление между две дневни почивки или между една дневна почивка и една седмична почивка.
      21. "Дневна почивка" е всеки непрекъснат период от най-малко или 11 часа, през който водачът може свободно да разполага със своето време.
      22. "Редовна автобусна линия" е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.
      23. "Специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание.
      24. "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.
      25. "Совалкови автобусни превози" са превозите с автобуси, посредством които при непрекъснато повтарящи се прави и обратни превози предварително съставени групи от пътници се превозват от даден отправен район до друг.
      26. "Таксиметрови превози" са превозите на пътници с леки автомобили до пет места, които превозвачът държи в готовност и с които изпълнява пътуване до определена от клиента цел.
      27. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
      28. "Максимално допустима маса" е съвкупността от собственото тегло на превозното средство и максимално допустимото му натоварване.
      29. "Товарителница" е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от Търговския закон.

§ 2. За издаване на лицензни, разрешителни и други документи по този закон и по Закона за движението по пътищата се заплащат такси, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта.

§ 3. При провеждане на неотложни аварийно-спасителни или възстановителни работи и при евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи превозвачите предоставят транспортни средства по искане на органите на държавна власт, местната администрация и местното самоуправление. Извършените разходи се възстановяват по ред, определен от Министерския съвет.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

      § 4. (1) Ежегодно в държавния бюджет на Република България се включват разходи за:
      1. субсидиране на превоза на пътниците по редовни нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони по предложение на министъра на транспорта;
      2. компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.
      (2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за специализираните и за случайните автобусни превози, както и за таксиметровите превози.

§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта.

§ 6. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", а разпоредбите на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 - от 1 януари 2000 г.